ПОЗАБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; позаболѝ ме мин. св. позаболя̀ ме, св., непрех. 1. Заболява ме малко, леко. „Как е, изцери ли я, бабо, какво я боли?“ — Няма ѝ нищо, беим, позаболяло я сърце, като чиляк, а тя се поизплашила — няма ѝ нищо. Ц. Гинчев, ГК, 135. Христака започваше да дои с двете ръце.. Позаболят го пръстите Христака и той ги поизтегне. Ил. Волен, МДС, 194. Болярски усети, че му се разигра цялата лява страна на лицето, а кривото му око го позаболя. А. Страшимиров, ЕД, 181. Позаболява те глава, мозъкът се размътва — цял възвираш от горещини. Ил. Волен, МДС, 214.
2. Само нeсв. Заболява мe малко от врeмe на врeмe. Напослeдък мe позаболява глава от горeщинитe.